Защо физиотерапевтът при болка в челюстта следи и стъпалата

Защо физиотерапевтът при болка в челюстта следи и стъпалата Защо физиотерапевтът при болка в челюстта следи и стъпалата

Ходене, движение и здраве

Как са свързани дишането, стойката и опората на стъпалата с функцията на темпоромандибуларната става?

Когато човек започне да усеща болка в челюстта, повечето хора търсят причината в зъбите. Сещат се за скърцане със зъби, неправилна захапка или проблем в темпоромандибуларната става (ТМС). В някои случаи обаче оплакванията са свързани и с функционирането на други части от опорно-двигателния апарат.

Съвременната физиотерапия днес разглежда челюстта като част от по-широка функционална система. Освен самата челюстна става и дъвкателните мускули, тя оценява и позицията на главата, функцията на шийния отдел на гръбначния стълб, начина на дишане, стабилността на трупа, работата на езика или качеството на опората на стъпалата. Тези фактори могат да влияят върху натоварването на челюстния апарат и да участват във възникването или поддържането на оплакванията.

Челюст и стъпала

На пръв поглед може да изглежда, че между стъпалата и челюстта няма никаква връзка. От гледна точка на физиотерапията обаче човешкото тяло функционира като свързана система, в която отделните сегменти не работят изолирано.

Стъпалата са основната контактна повърхност на тялото със земята. Те дават на мозъка непрекъсната обратна връзка за положението на тялото и участват в управлението на стабилността и координацията на движението. Качеството на тази сензорна информация влияе върху начина, по който организмът разпределя натоварването при стоеж, ходене и ежедневни дейности.

Ако опората на стъпалото е променена за дълъг период, при някои хора това може да се отрази на цялостната постурална настройка. След това могат да настъпят промени в работата на мускулите, които стабилизират таза, гръдния кош или областта на шийния отдел. Затова при преглед физиотерапевтът често наблюдава не само мястото на болката, но и начина, по който пациентът се движи и как използва опората в подложката.

Това не означава, че болката в челюстта възниква заради стъпалата. Но показва защо е важно опорно-двигателният апарат да се оценява в по-широк контекст.

Челюстта се влияе и от дишането и позицията на езика

Съществена част от функцията на челюстния апарат е начинът на дишане. Хората, които дълго време използват предимно горногръдно дишане или често дишат през устата, са по-склонни към повишено напрежение в мускулите на шията и раменете. Това напрежение може да се пренася и към дъвкателните мускули и зоната около темпоромандибуларната става.

Затова дишането не е само въпрос на релаксация или кондиция. То е важна част от общата координация на движението и стабилността на тялото.

Важна роля играе и позицията на езика. В покой – тоест когато не ядем, не говорим и не преглъщаме – челюстният апарат трябва да е отпуснат. Устните са леко затворени без излишно напрежение, дишането е през носа, а езикът свободно лежи на небцето. Върхът му обикновено се намира непосредствено зад горните резци, без да ги притиска. Горните и долните зъби в тази позиция не бива да се допират – между тях трябва да остане малко пространство. Така дъвкателните мускули са активни минимално и темпоромандибуларната става не се натоварва излишно.

Ако функцията не е оптимална, може да се стигне до промени в мускулната координация и впоследствие до повишено натоварване на някои структури на челюстния апарат. Поради това физиотерапевтите често работят съвместно със специалисти по миофункционална терапия, стоматолози или ортодонти.

Шийният отдел и болката в челюстта

Една от най-честите находки при пациенти с болки в челюстта е променена позиция на главата и повишено напрежение в областта на шийния отдел.

Човешката глава тежи приблизително 4 до 6 килограма. Ако дълго време е изнесена напред, се увеличават изискванията към мускулите на врата и тила, които трябва да поддържат тази позиция. Продължителното претоварване може да се прояви с главоболие, усещане за натиск зад очите, ограничено отваряне на устата или повишено напрежение в дъвкателните мускули.

Връзката между функцията на шийния отдел и зоната на темпоромандибуларната става днес е добре известна и е една от ключовите области, които физиотерапевтът проследява при преглед.

Каква роля играе стресът?

Болката в челюстта не се влияе само от механични фактори. Значима роля може да има и психическият стрес. При много хора стресът се проявява с повишено мускулно напрежение или несъзнателно стискане на зъбите през деня. Често дори не осъзнават, че държат челюстта стегната и в моменти, когато не говорят и не ядат.

Продължителното претоварване на дъвкателните мускули може да допринася за появата на болка, умора на челюстния апарат или неприятни усещания в областта на слепоочията и бузите. Физиотерапията не решава самата причина за стреса, но може да научи пациента да разпознава по-добре излишното мускулно напрежение.

Как протича физиотерапията при проблеми с челюстта?

Физиотерапевтичният преглед на темпоромандибуларната система включва оценка на функцията на челюстната става, дъвкателните мускули, шийния отдел на гръбначния стълб, дихателния стереотип, постуралния контрол и орофациалната мускулна координация. Част от прегледа обикновено е и анализ на стоежа, походката и качеството на опората, които участват в общата стойка.

Целта не е само да се локализира мястото на болката, а да се идентифицират функционалните връзки, които могат да влияят върху натоварването на темпоромандибуларната система. След прегледа се предлага терапия, насочена към възстановяване на оптималната функция, намаляване на претоварването и подобряване на невромускулната координация.

Какво можеш да направиш още днес?

Ако те притеснява болка в челюстта, опитай през деня да обръщаш внимание на няколко прости неща:

  • Дишаш предимно през носа или през устата?
  • Често ли стискаш зъби, дори когато не ядеш и не говориш?
  • Главата ти по-скоро изнесена ли е напред?
  • Усещаш ли напрежение в областта на врата и раменете?
  • Имаш ли чести главоболия?
  • Усещаш ли едновременно проблеми със стабилността на глезените или стъпалата?

Отговорите на тези въпроси могат да подскажат дали в оплакванията ти не участват и други фактори извън самата област на челюстта.

Малък тест: Как „почива“ челюстта ти?

Задай си няколко пъти през деня един прост въпрос:

„Допират ли се зъбите ми точно сега?“

Много хора несъзнателно стискат зъби и в моменти, когато не ядат и не говорят. В покой между горните и долните зъби трябва да има малко пространство. Ако зъбите са в контакт през по-голямата част от деня, дъвкателните мускули могат да бъдат излишно претоварвани.

Този прост тест често разкрива навик, който човек не е забелязвал с години.

В Kinisi търсят връзките, които може да стоят зад болката в челюстта

При терапията на пациенти с болка в челюстта те не се фокусират само върху самата темпоромандибуларна става. Интересува ги как функционира целият опорно-двигателен апарат и кои фактори могат да влияят върху натоварването на челюстния апарат. Целта не е само краткосрочно да се облекчи болката, а да се разберат причините за претоварването и да се помогне на пациента да създаде условия за дългосрочно подобрение.

Защото истинската промяна често не започва там, където усещаме болката най-силно. Започва с разбирането на връзките, които са довели до нея.

Статията е създадена в сътрудничество с Lenka Vojtovič от Център по физиотерапия KINISI, който съчетава професионалния подход на опитни физиотерапевти с първокласно модерно оборудване. Основната мисия на KINISI е да помага на клиентите да се справят с остри и хронични оплаквания на опорно-двигателния апарат чрез актуални научни познания и най-съвременни методи във физиотерапията. Центърът се фокусира върху широк спектър услуги, включително физиотерапия за възрастни и деца, женска, остра и следоперативна физиотерапия, функционален физиотренинг и апаратна терапия, като по този начин подпомага възстановяването на нарушени функции на тялото, които имат съществено влияние върху състоянието на целия опорно-двигателен апарат.

Какво още може да ти е интересно по темата?