Истории и марки Избор и поддръжка на обувки Рецензии
Тествахме белите barefoot кецове leguano amalfi, които едва ще усетиш на крака си. Елегантност, съчетана с максимален комфорт за всеки повод.
| Тестван модел | LEGUANO AMALFI White |
| Предназначение | свободно време, за града |
| Горен материал | 100% полиестер |
| Подметка | 100% LIFOLIT®, гъвкава, противохлъзгаща |
| Кройка | подходяща за средно до по-тясно стъпало |
| Цветови варианти | бяло, черно |
| Налични размери | 36–44 |
| Цена | 4 399 Kč |
| Условия на тестване | по време на снимки в Италия – в планината и в морето |
| Производител | немската марка leguano |
До момента нямах личен опит с barefoot обувки. Не съм фен на токчетата или дамските обувки тип „официални“, а през по-голямата част от лятото обикновено съм с леки, но по-стабилни обувки. Затова за първата си среща с barefoot избрах белите кецове leguano amalfi – визуално са много стилни и пасват на всеки (не само летен) аутфит. А щом носят името на любимия ми италиански град Амалфи, най-добре е да ги тествам именно в Италия.
LEGUANO AMALFI White са обувки, произведени в Германия и вдъхновени от Италия. Комбинация от приятна мека материя и тънка, еластична подметка, която осигурява необикновен комфорт.
Обуването и събуването е съвсем стандартно – като при всякакви други кецове. Разликата обаче се усеща още с първите крачки. Въпреки че досега никога не бях носила обувки от този тип, не изпитах и за миг дори минимален дискомфорт. Не ме боляха нито краката, нито стъпалата, а за мехурите, които обикновено получавам при всяка нова обувка, можех само да си мечтая. Обувките стоят перфектно, следват стъпалото и терена, а ходенето с тях е приятно и леко.
Цветът следва актуалните модни тенденции и бялото наистина си отива почти с всичко. Едновременно е свежо и елегантно, така че можеш да ги носиш еднакво добре с дънки, пола или по-официална рокля. За съжаление, заради тънката подметка тези кецове се цапат лесно и бързо, затова имат нужда от по-често пране – което обаче по никакъв начин не ги уврежда.
Фината дантела на горната част изглежда елегантно, но в нея мръсотията се задържа много по-лесно. Заради текстилната повърхност не можеш да ги почистиш набързо – например само с мокра кърпа. Без пране от време на време просто няма как.
Взех кецовете от магазина и само два дни по-късно заминах с тях за Южна Италия – по-точно за Пулия, където ме чакаше седмица снимки и пътуване из местните градчета и селца. Прогнозата обещаваше температури над 30 °C и имах леки притеснения как ще издържа пътя с чисто нови обувки – при това затворени. Накрая се оказа, че всички притеснения са били напълно излишни.
Въпреки високите температури навън почти не ги усещах на краката си и дори след интензивно носене – седем дни в седмицата и средно по 25 хиляди крачки на ден – нямах нито един мехур или друго протриване. Кецовете amalfi оправдаха името си и в Италия се чувстваха като у дома.
Единствената дребна пречка бяха гладките повърхности на местната градска настилка – в старите градове тя е малко по-различна от тази, с която сме свикнали у дома. Улиците са покрити със светли каменни блокове, които на някои по-натоварени места (най-често бордюрите при пешеходните пътеки) по-скоро напомнят на навосъчен под. По тях обувките могат леко да се хлъзнат.
Подобно е и върху стъклени павета (пред някои магазини това е съвсем обичайно в Италия) или върху лакирана мокра повърхност (прясно боядисани пешеходни пътеки и т.н.). В Прага или други чешки градове обикновено няма да се сблъскаш с този проблем.
Много по-осезаемата разлика между обикалянето из селцата на Пулия и Прага беше вече неведнъж споменатата чистота. Тъй като наистина обожавам да ходя пеша и повечето придвижвания в града – у дома или в чужбина – се опитвам да правя пеш, това натоварване за съжаление бързо си личи по вида на обувките.
Докато в центровете на старите италиански градове е сравнително чисто, в оживен голям град ситуацията естествено е друга. Така че, докато по време на престоя си в Италия изпрах обувките едва веднъж, в Прага биха „заслужили“ пералнята още след само два дни целодневно носене.
Крайбрежието на Пулия е скалисто, красиво и спиращо дъха. Разходките над морето, разбира се, не можех да пропусна и често напусках удобните и сигурни улички на старите градове. Дори в такъв терен обувките не ме подведоха нито веднъж. Подметката прилепваше към скалите без никакъв проблем, не се хлъзгаше и всяка крачка беше сигурна и стабилна – изобщо не усетих и най-малка несигурност.
Разбирам, че това са градски, а не трекинг обувки, но ако по време на пътуванията ти понякога ти се прииска да „скочиш“ и в природен терен, най-вероятно можеш да разчиташ на тях.
Както тези кецове не са трекинг обувки, така вероятно не са замислени и за вода. Въпреки това неведнъж ми се наложи да поплувам с тях в морето. Когато цяла сутрин се разхождаш в пристанището, снимаш стари набраздени от времето рибари и с интерес разглеждаш дневния им улов, сред който има и безброй морски таралежи, влизането в морето директно от скалите те прави доста нервен.
Градчетата Molfetta и Trani северозападно от Бари са на морския бряг и можеш да се къпеш направо в центъра на стария град – точно под местните храмове. Е, кой би устоял? Каменните вълноломи по обяд се превръщат в градски плаж, „окупиран“ само от местните, но влизането във водата от такъв терен е малко по-адреналиново. И така, рискувах и влязох в морето по обрасли с водорасли камъни – с кецовете.
Отново – сякаш почти не ги усещах на краката си. Помогнаха ми да преодолея страха си от бодлите на морските таралежи и хлъзгавите камъни, така че в горещите дни можех спокойно да се разхладя. Солената вода, изглежда, изобщо не им навреди, а след хубаво изплакване цветът им отново се доближи още малко до бялото.
Със сигурност това не са обувки, които ще заменят класическите обувки за вода, но при нужда понякога могат да свършат работа и така. А тъй като през цялото лято досега не ми се падна дъжд, тествах устойчивостта им към вода поне по този начин.
Макар че за мен на първо място винаги са практичността и най-вече удобството, понякога искаме и да изглеждаме добре. В това отношение обувките си вършат работата перфектно. Носех ги в града и в офиса, водех с тях фотографско обучение в класната стая и на терен, обувам ги и по пътя към театър или откриване на изложба. Във всички случаи и аз, и обувките събираме много възхищение.
Наистина това е модел, който можеш да комбинираш с всеки аутфит. Ако живееш в малък апартамент и имаш още по-малък шкаф за обувки, такава практичност ще ти дойде много добре.
Не съм от хората, които имат различни обувки за всяка дреха. Ако харесам даден модел, мога да изкарам с него цял сезон – и често не само един. Този модел е изключително удобен, стои страхотно и ми хвана окото още от първата ни обща „крачка“.
Затова се надявам, че по-честото пране няма да им донесе някаква по-сериозна вреда и че ще мога да обикалям с тях из града чак до първия сняг тази година. Защото са наистина страхотни.
Johana Kupčáková, родом от České Budějovice, е завършила и от 2013 г. е и лектор в Школата по креативна фотография в Прага. Занимава се по-активно с фотография от 2008 г. През това време участва в няколко групови и самостоятелни изложби в страната и в чужбина, а нейни снимки са публикувани в няколко фотографски издания. През 2012 г. получава наградата „Фотографка на годината“ на списание FotoVideo, нейни фотографии се появяват в престижния календар на Nikon и е активен член на световната фотографска общност Women Street Photographers.
Към фотографията я отвежда втората ѝ страст – пътуването. Именно тези две най-големи хобита се стреми активно да свързва. Макар че сред близките си е възприемана по-скоро като универсален фотограф, тя се фокусира най-вече върху хуманистичната фотография и свързаните с нея сцени от ежедневието.