За здравословното развитие на детското стъпало – от раждането до самостоятелното ходене

За здравословното развитие на детското стъпало – от раждането до самостоятелното ходене За здравословното развитие на детското стъпало – от раждането до самостоятелното ходене

Деца боси Ходене, движение и здраве

Как се развива правилно и здравословно детското стъпалце? Попитахме физиотерапевтката Михаела Качиркова, авторка на книгата „Двигателното развитие на детето с любов и уважение“.

Когато говорим за развитието на детското стъпало, повечето хора си представят вече изправено или ходещо дете. Подготовката на стъпалото за самостоятелен стоеж започва много по-рано – не чак в момента, в който детето само се изправи на крака. Какво предхожда това и как можеш да повлияеш положително на бъдещата походка на детето още преди да се изправи?

В момента, в който жената забременее, плодът започва да се развива доста бързо. От сливането на сперматозоида с яйцеклетката само за четири седмици започват да се оформят основите и на двата долни крайника. Около осмата седмица в зародиша вече се виждат структури на долния крайник и стъпалото (терминологично стъпалото се счита от глезена надолу), постепенно се отделят и отделните пръсти. В края на бременността всички структури на крайниците (мускули, съдове, нерви) би трябвало да са подредени както при възрастен човек.

Повечето деца се раждат със здрави крачета

Това е наистина добра новина. Нашата задача е да помогнем те да останат здрави. След раждането развитието им се влияе от много фактори. Много важна е качествената психомоторика, тоест качеството на двигателните модели. Става дума за това как бебето се движи в даден период, защото краката са част от цялостното развитие и се развиват едновременно с останалите части на тялото.

Крайният резултат от развитието на стъпалото – и най-вече функцията му в стоеж – е пряко свързан с психомоторното развитие. Развитието на стъпалото е част от всеки етап на развитие (двигателен модел). Не можем да очакваме здравословно развитие на стъпалото, ако в психомоторното развитие има отклонения.

Казано просто: не можем да отделим стъпалото от останалата част на тялото. И тук важи, че всичко е свързано.

Развитието на бебето протича от главата надолу. Преди мъничето да се изправи за първи път, трябва преди това да усвои много движения, които предхождат самия стоеж. За година и половина от лежащо бебе то става изправено, а след това и ходещо дете – тоест за този период трябва да „измине“ дълъг път и да научи много нови умения.

Снимка: Michaela Kačírková

Как се държи стъпалото по време на развитието

След раждането бебето прави предимно глобални движения, т.е. движи се цялото. Не може изолирано да помръдне само един крайник – движението винаги се отразява на цялото тяло. Стъпалото се движи заедно с целия долен крайник. На практика това означава например, че бебето придърпва към тялото целия долен крайник и „придърпва“ и стъпалото в глезена; същото важи и в обратната посока. Бебето изпъва долния крайник и „изпъва“ и стъпалото в глезена.

Около тримесечна възраст бебето е стабилно, когато лежи по гръб, и може да събере ръцете си пред тялото. Заедно с тази стабилност то може и да повдигне долните крайници над подложката, отново да придърпа глезените към тялото и да разтвори пръстчетата на краката. Когато около четвъртия месец бебето хваща играчка, можеш да наблюдаваш как и крачетата се завъртат към него и сякаш се опитват да „хванат“ играчката.

3 месеца, по корем. Снимка: Michaela Kačírková

Когато лежи по корем, първо започва да повдига главичката – често наричано „пасене на кончета“ –, после преминава към второ изправяне (опора на изпънати ръце), след това се изтласква на четири крака, където няколко седмици само пружинира, прави високи странични седежи и по-късно започва да пълзи на четири крака. В идеалния случай едва след всички тези движения детето се изправя. Едва тогава тялото е подготвено за качествен стоеж; след това започва да обикаля покрай мебелите, да се пуска в пространството и чак накрая идва „черешката на тортата“ – ходенето.

При всяко движение се активират коремните и гръбните мускули. Благодарение на правилната им функция протича идеалната подготовка на тялото (мускули, стави) за носене на горните и долните крайници. Без функционална настройка на тялото не можем да очакваме и идеална настройка на крайниците – тоест и на стъпалата.

Описахме развитието накратко. Искахме най-вече да покажем, че е необходимо детето да премине през всички двигателни модели – така се подготвя най-добре за ходене. Ако развитието не протече качествено, това ще се отрази на стоежа, походката и стойката.

4,5 месеца, по корем. Снимка: Michaela Kačírková

Примитивни рефлекси

Бебето е „оборудвано“ с редица примитивни рефлекси, един от тях е и хватателният рефлекс на долния крайник. Активираш го, когато поставиш палеца си върху ходилото под нивото на пръстите, леко натиснеш и наблюдаваш пръстчетата. Ще видиш как пръстчетата на крачето „хващат“ палеца ти. Този рефлекс действа до момента, в който детето се изправи самостоятелно, след което угасва.

Изчезва само рефлексът, но хватателната функция на стъпалото остава – само че с разликата, че детето на практика „хваща“ с крак терена, по който ходи. Ако например стои върху заоблен камък, стъпалото ще го „обгръща“. Така детето по-лесно запазва стабилност и не пада.

Снимка: Michaela Kačírková

Какво можеш да направиш като родител за здравословното развитие на крачетата на детето:

  1. Дай на бебето достатъчно време за движение – не го пришпорвай да прави вече това или онова движение; по-добре създавай подходящи условия, за да може само да „тренира“ развитието си.

  2. Не ускорявай развитието – не слагай бебето да седи, не поставяй ръцете си зад краката му, за да се отблъсне и да започне да пълзи, не го изправяй, не го води за ръце..

  3. Осигури на бебето достатъчно пространство за свободно, естествено движение. „Тренирай“ движението, като го поставяш по гръб, настрани и по корем (по корем само когато е будно – с цел превенция на синдрома на внезапната детска смърт). Създавай условия, подходящи за движение – например достатъчно време върху неплъзгаща се повърхност, която не му пречи да пробва нови движения и т.н.

  4. При каквото и да е отклонение в развитието непременно се консултирай с детски рехабилитационен лекар или детски физиотерапевт как да стимулираш бебето, как да го подкрепиш в развитието и да му помогнеш.

Като цяло не ограничавай движението на детето. 

Ограничи помощните средства

Малко помощни средства наистина подкрепят естественото развитие на бебето. Те по-скоро улесняват родителите, отколкото децата – при тях обикновено по-скоро ограничават движението.

Ограничи използването на помощни средства, при които детето е в свита поза. Избягвай и комбинирането на помощни средства едно след друго (шезлонг, слинг, ергономична раница, столче за кола…). Столчето за кола използвай само в автомобила и за безопасно придвижване от точка А до точка Б – то е средство за безопасност. В шезлонга поставяй детето само за абсолютно необходимото време; по-добре избери кош тип „Мойсей“.

Помощните средства, които „не се отразяват добре“ на развитието и на стъпалото, препоръчваме най-добре изобщо да не се използват. Тук спадат например седалки, проходилки, носене в слинг/раница с лице напред, „пълзилки“ и др.

Не ограничавай движението на крачетата

  1. Избирай подходящ размер чорапи – такива, които да не ограничават движението на крачето, да не събират пръстчетата едно към друго и да не стягат в областта на глезена. Избягвай държачи за чорапи – те държат чорапа на място, но ограничават движението на крачетата.

  2. Обувай обувки едва когато детето ходи самостоятелно. Дотогава не са нужни никакви обувки за количка или носене – за това са достатъчни терлички/калцуни за крачета. Когато детето вече ходи и избираш обувки, и тук е важно да се стремиш да запазиш максимално естественото движение. Избирай обувки, които уважават анатомичната форма на стъпалото, гъвкави са и леки. Аз препоръчвам на майките терлички, а след това barefoot обувки.

  3. Играй с детето и с неговите крачета. Играта е важна за цялостното психомоторно развитие на детето (всъщност играта е важна на всяка възраст). Имам предвид, че когато гледаш детето, говориш му, играеш с ръчичките му, галиш го по коремчето, не забравяй да хванеш и крачетата му – масажирай ги, разтрий пръстче по пръстче, сложи крачетата на бебето върху лицето си, погали ги. Само внимавай с гъделичкането – може да не му е приятно.

Най-добрият старт за здрави стъпалца

Здравословното развитие на детското стъпало не е само въпрос на избор на правилните обувки. Това е процес, който започва още в пренаталния период и продължава през всеки двигателен модел, който детето усвоява през първата година и половина от живота си. Помни, че стъпалото не е изолирана част от тялото – то е част от цялата двигателна система. Когато дадеш на бебето достатъчно време и пространство за естествено движение, уважаваш неговото темпо и избягваш излишните помощни средства, му даваш най-добрия старт за здрави стъпалца за цял живот.

 

Статията е създадена в сътрудничество с Bc. Michaelou Kačírkovou – физиотерапевтка за деца от раждането. В практиката си използва знания от метода на Войта и концепцията Bobath. Тя е съавторка на книгата „Двигателното развитие на детето с любов и уважение“ (физиотерапевтки за деца), авторка на практическия курс „За здравословното развитие на бебето“ и основателка на проекта Dětská fyzio máma.

* тази информация важи за деца, които са здрави; ако детето има неврологичен или ортопедичен проблем, консултирай се индивидуално с лекуващия лекар или детски физиотерапевт

Накъде ще те отведат следващите стъпки: