Как да се справиш с тръгването на детска градина без излишен стрес

Тръгването на детска градина е голяма промяна не само за детето, а за цялото семейство. Как да се подготвиш, така че тази стъпка в непознатото да донесе минимум стрес?

Тръгването на детето на детска градина е една от най-големите промени в живота на човека, макар че може да не изглежда така. За първи път то излиза от прегръдката на семейството към институция, в която най-вероятно ще „функционира“ чак до пенсия. Този преход често е сложен и натоварващ. Но имаме много начини да го улесним. Да — най-вече ние, родителите.

Тръгването на детска градина е предизвикателство

До момента на постъпване в детската градина детето е прекарвало времето си основно с мама, татко, други близки и приятели с деца на сходна възраст. В групата изведнъж е само — с непознати учителки и едновременно с още до 27 деца. Изведнъж го чакат много задачи, спазване на режим, и дори когато учителките са страхотни (а в повечето случаи наистина са), могат да възникнат неприятни ситуации, които просто не могат да се предотвратят напълно.

Защото 28 деца идват от 28 семейства с 28 различни стила на възпитание, от които трябва да се изгради разумен общ компромис — иначе нито една група в детска градина не би могла да функционира. Освен това между децата има огромни разлики — както по възраст, така и по умения, интелект, знания, характер или темперамент. Комбинацията често е „дива“ и никога не може да се подготвиш перфектно. Но все пак има неща, които можем да повлияем като родители и да направим началото по-леко.

Каква е ролята на родителя

Макар да изглежда, че с тръгването на детска градина ще останем на заден план в очите на детето, не е така. Именно с нас детето има най-интимната връзка и е важно да я задълбочаваме — да го уверяваме, че дори когато е в градината, то продължава да е обичано, че го обичаме повече от всичко на света. В степента, от която твоето дете има нужда. За едно е достатъчно веднъж седмично, за друго — сто пъти на ден. Но ние трябва да дадем нужната утеха.

Ние оставаме като сигурно пристанище, към което детето винаги се връща. В добре функциониращото семейство именно това усещане за сигурност помага най-много.

Подготви детето — и себе си

Дъщеря ми тръгна на детска градина през септември като тригодишна. Беше много интересно да наблюдавам всичко от друга гледна точка, не от позицията на учител. Сега ще ти покажа няколко принципа, които помагат и работят независимо какво е детето.

винаги спазвай договореното – „ще дойда веднага след обяда“ означава, че наистина ще дойда веднага след обяда
не проточвай раздялата – когато дойде ред на плача: една целувка, една прегръдка и край. Двадесетата „последна“ целувка не помага на никого
има една полезна формулировка: „Всеки от нас има работа на този свят. Нашата работа досега беше да сме си вкъщи и да учим всичко заедно, докато татко строеше мостове. Аз сега ще имам работа да се грижа за хората, а твоята работа ще бъде да ходиш на детска градина, да си играеш там и да учиш много нови неща.“
не оставяй детето в градината по-дълго, отколкото е наистина необходимо – децата са малки само веднъж и това минава твърде бързо. Няма да изградим доверителна връзка за цял живот, ако всеки ден са по осем и повече часа в градината. Разбира се, ако финансовата и работната ситуация на родителите го позволява
много дребни неща, които ще разгледаме в абзаца „Практични съвети“

Как да избереш детска градина

Класическата дилема започва още с избора на градина. Според проучванията най-честият фактор при избора е разстоянието. Но моят въпрос като учител е: искам за детето си градина наблизо или качествена? Разбира се, възможно е качествена да е и най-близката, но статистически по-скоро не. И да — говорим за места, където изобщо има избор. Ако в радиус от двадесет километра има само една градина, изборът е ясен независимо от всичко.

Най-добрият индикатор, както винаги, е препоръката. Приятели, роднини, съседи — който и да е, но на база реален опит. А той не лъже. Никога. Ако петима души независимо един от друг ти кажат, че дадена градина е страхотна, то много, много, много вероятно наистина е така.

Моите лични съвети, които помагат при решението:

има ли градината голям двор? Супер
излизат ли навън при всякакво време? Супер
едни и същи учители ли са с децата през всичките три години? Топ
има ли много извънкласни занимания? Лошо (това е тема за отделна статия… накратко: прекаляването със заниманията е вредно — дори две седмично, и то според учители, деца и световни изследвания)
пълна ли е градината с украса, направена от децата, т.е. не в стил картинки Ctrl + C и Ctrl + V като през 1986 г.? Супер
като цяло визуално приятна ли е градината? Супер
когато срещам деца от тази градина навън на разходка, изглеждат ли радостни? Чудесно!

Държавна/частна/алтернативна

Аз лично съм работил винаги само в държавна детска градина, но това не означава, че по принцип имам нещо против алтернативните или частните градини.

При алтернативните (напр. Montessori, Waldorf, Začít spolu) обаче виждам един голям проблем — тези институции са едновременно и философии. Например Montessori педагогиката поставя акцент върху естествените материали, но да запишеш детето в Montessori градина само защото е модерно в момента, а вкъщи всичко да е пластмаса, ми мирише на позьорство. Също така е възможно и учителите да не са „настроени“ на тази философия.

При частните градини проблемът е, че не се контролират от държавата (обикновено не попадат под юрисдикцията на Чешката училищна инспекция), а моят чисто личен опит е, че там децата просто се гледат. Частната градина осигурява по-малка група, но ти питай какъв е подходът към образованието на твоето дете.

Недостатък на държавните градини пък често са големите групи. Където има плюсове, винаги има и минуси. От мен като родител зависи да реша кой фактор е най-важен при избора.

Детската градина е преди всичко образователна институция, не „кът за гледане“. Това е нещо, което всеки трябва да си изясни: искам детето ми просто да е под надзор, или искам да получава качествено образование?

Практични съвети

Децата преживяват огромен стрес при тръгване на детска градина — логично е. Все едно ние започваме нова работа. И то работа, която сме избрали сами, по собствена воля, знаем в какво се впускаме, а емоционалните ни умения са на несравнимо по-високо ниво — и въпреки това може да ни е доста трудно. Има обаче дребни неща, които могат значително да намалят стреса.

Самостоятелност

Ако детето може да се справя само (хранене, тоалетна, обличане), то не е зависимо от помощта на другите. Това повишава самооценката и автономността му и не го поставя в ситуации, в които не умее нещо, не се справя и чака помощ.

Облекло

Такова, което детето може да облече само и което е практично. Гащеризонът е супер като комфорт, но ходенето до тоалетна е кошмар. Връзките и ръкавиците с пръсти също строго не се препоръчват (виж предишния абзац). Без голям стил — най-важни са практичността, функционалността и детето да може да се развихри в дрехите без страх, че ще го нахокат.

Режим

Редовността е една от основните психологически характеристики на детето в предучилищна възраст. Затова и ежедневният режим в градината е един и същ. Той дава усещане за сигурност, защото детето знае какво ще се случва. Същото важи и у дома — например лягане по едно и също време, ставане по едно и също време.

Ритуали

Тясно свързани с това са ритуалите (например и Večerníček). Това са ежедневни моменти, които се повтарят, и помагат на детето да се ориентира в деня, защото времето за него е много относително, и са нещо, което може да очаква с нетърпение. Аз например винаги, когато в градината всичко е наред, нося дъщеря си до вкъщи на рамене.

Подход към детето

Преди тръгване е важно да говориш за градината, да отидете да я видите. Може да направите и визуален план на деня — идваш, преобличаш се в съблекалнята, ще си играеш, ще има закуска, пак ще си играеш, ще се излиза навън, ще има обяд и ще си тръгнеш. Детето най-вече да се мотивира (но не да се подкупва), всичко да се описва, обяснява, да се говори.

Ден на отворените врати

Да разгледаш всичко възможно (съблекалня, група, оборудване…), всяка институция има своя атмосфера. А понеже институцията се състои от хора — да се запознаеш с тях и да не питаш дали се готви здравословно (във всяка детска градина в Чехия се готви здравословно), а какви ценности развива градината у децата, върху какво се фокусират в образованието. За човек без опит е трудно, знам, но тук искаме да влезем в дълбочина.

Детето ми не беше прието в детска градина — какво сега

Детето ми вече е на три години, не беше прието в детска градина и „няма проблем“? Би трябвало да има.

Според училищния закон 561/2004 Sb. в § 34 учредителят, т.е. общината, а не самата градина, има задължение да осигури място за дете, което към 31. 8. е навършило три години. Разбира се, при условие че съм минал през бюрократичната процедура по записване.

От моя опит учредителите (но внимание — това може да е коренно различно от място на място; тук описвам ситуацията в Пилзен) често се правят на „ни лук яли, ни лук мирисали“ и разчитат, че родителите нямат информация и не знаят възможностите си. А в реалността наистина не ги знаят. Така че — виж предишния абзац и първо звънни на директора/директорката. Ако няма място, тогава — право при учредителя.

И още нещо важно — при приема в детска градина има системни коефициенти, които се дават например за възраст на детето, адрес, брат/сестра в градината… така че ръководството на градината реално няма влияние върху приема. Системата подрежда приетите деца и готово. Ако сме останали под чертата, все още можем да влезем, защото някой изобщо няма да тръгне, някой ще се премести и т.н., и моето дете се изкачва нагоре в списъка. Но ако е тригодишно и все още е под чертата и към края на август — отново виж по-горе.

Ще се справите

В практиката ми през „ръцете ми минаха“ стотици деца и без изключение всяко накрая обикна детската градина. Началото може да е трудно, но всичко е временно и „не искам на градина“ скоро се превръща в „не искам да си тръгвам от градината“. Наистина. И ще стане много по-рано, отколкото си мислиш. Включи търпението, добротата и емпатията на максимум и вярвай, че заедно с детето си ще се справите.

Mgr. Ondřej Koželuh

Завършва докторантура по обща педагогика, преподава в ZČU в Пилзен на бъдещи учителки в детска градина, самият той е преподавал 5 години в детска градина. Автор е на книгата Učitelem ve školce. Води образователни семинари за родители и учители.

Накъде ще те отведат следващите стъпки: