Как да подготвиш дете за детска градина: Практични съвети от Люси от School of my life

Как да подготвиш дете за детска градина: Практични съвети от Люси от School of my life Как да подготвиш дете за детска градина: Практични съвети от Люси от School of my life

Деца боси

Как да подготвиш дете за детска градина, така че сутрешните тръгвания да не се превърнат в сълзливи изпитания? Споделяме изпитани съвети както за подготовката, така и за самата адаптация.

Аз съм майка на четиригодишната Саринка и шестгодишния Самик. От всички възможни варианти избрах класическа държавна детска градина със смесени групи. Отделих много внимание на подготовката за тази важна стъпка в живота на децата ми и с радост ще споделя с вас как протече всичко, така че и за вашите деца детската градина да стане място, към което тръгват с желание – заради новите приятели и преживявания.

Бъди позитивен/позитивна

Важно е да говорите с децата за детската градина позитивно и реалистично и да се опитвате да избягвате онова „родителско плашене“ с градината, за да не я възприемат негативно и да не ги е страх да ходят.

При мен, преди и по време на учебната година в градината, много добре работеше да разигравам със Самик различни ситуации с помощта на лего. Играехме си „на детска градина“ с фигурките, копирахме дневния режим и аз нарочно създавах различни ситуации, които после решавахме чрез ролеви игри (например: някой ми взема играчката, не мога да си закопчая якето, приятел ме удари, липсва ми мама/тате…).

За подготовката за детска градина много могат да помогнат и детските книжки, посветени на тази тема. Благодарение на тях децата по-лесно си представят какво ги очаква, а и след като започнат градина, често ще искат да им четете отново, защото ще им харесва, че описват ситуации, които вече познават отблизо.

Помогни за самостоятелността

Това, което със сигурност улеснява престоя в детската градина, е нивото на самостоятелност: да може с малко помощ да се облече и обуе, да се храни само, да използва тоалетната, да си мие ръцете със сапун, да ползва кърпичка, да прибира играчките след себе си… Разбира се, учителките с радост помагат с всичко, но колкото по-самостоятелно и независимо е детето, толкова по-уверено ще се чувства и няма да попада в ситуации, в които да се усеща неспособно.

Можеш да улесниш обличането и обуването и ти – като избереш подходящи дрехи и обувки.

  • страхотни са обувките с велкро, пантофки за нахлузване (задължително избирай меки – децата често седят върху петите си, а с твърди пантофи е неудобно)
  • внимавай долу анцузите/клинчетата да не са прекалено тесни
  • избирай суичър, който детето може лесно да облече/закопчае
  • за навън са идеални панталони без закопчаване и яке с голям плъзгач на ципа
  • замени чорапогащниците с клин
  • подреди в гардеробчето дрехите в реда, в който детето ще ги облича
  • разбира се, остави резервни дрехи в шкафчето
  • избирайте дрехите заедно още от вечерта
  • за надписване на дрехите при мен най-добре работеше печат за текстил

Сутрешните тръгвания

Май най-много родителите се притесняват от сутрешното водене на децата в градината, което понякога е съпроводено с плач и нежелание да тръгнат. Децата често увещават да останат вкъщи. От опит ти казвам: не го прави (и на мен тогава всички ми го казваха, но имах чувството, че аз най-добре знам), защото децата го помнят много добре. После Самик няколко пъти опита пак и казваше: „Ама помниш ли как веднъж много плаках и ти ме остави вкъщи.“

Може би един съвет за плачещите деца: не ги носете до градината на ръце и не ги гушкайте в съблекалнята, като ги вдигате. После на детето му е много трудно да се откъсне от вас. По-добре го хванете за ръка или клекнете до него и го прегърнете.

Адаптация

При нас адаптацията мина без по-сериозни проблеми, но тъй като миналата година към мен се обръщаха много майки, които нямаха такъв късмет, помолих последователите си за помощ и събрах няколко съвета, които могат да помогнат на децата. Макар че в повечето случаи най-вече помага времето:

  • обещана награда (разходка, лакомство, обща игра…)
  • постепенна адаптация (постепенно увеличаване на дните/часовете, прекарани в детската градина)
  • обяснявайте причините защо ходи на градина
  • любима играчка, плюшена играчка
  • био бахови капки
  • нарисувайте на ръката и на детето, и на себе си сърчице; когато му стане тъжно, да го докосне и това да го свърже с мама/тате
  • бъдете честни с детето, уважавайте чувствата му и винаги спазвайте това, за което сте се разбрали
  • ходете на градина заедно с приятелче/съседче
  • срещайте се с приятелче от градината и извън нея
  • измислете ритуал за сбогуване (плясване с ръка, стихче, песничка…)
  • татуировка с тигър, която дава смелост
  • снимка с членовете на семейството
  • рутина и регулярност, за да знае детето как ще изглежда денят
  • уверявайте детето, че ще дойдете да го вземете
  • оставете детето да се изплаче в прегръдка (понякога емоциите трябва да излязат)

Децата плачат, защото вие сте най-ценното за тях в живота и при тръгване към детската градина се страхуват, че ще ви загубят. Проявете разбиране и се опитайте да ги успокоите.

Комуникацията винаги е основата на успеха

Когато се прибирахме, Самик винаги беше въодушевен, че отново е при играчките си, и най-често веднага отиваше да играе, което аз приемах с радост. По-малко ми харесваше, че изливаше част от фрустрациите си върху Саринка – нещо, което дотогава не правеше. Обикновено това беше реакция на нещо, което му се е случило в градината.

Винаги му повтарях, че ако някой прави нещо, което не му харесва, трябва веднага да се обади и ясно да покаже, че не му е приятно. Много неприятни неща беше „попил“ от децата в градината (дързене, провокации, физиономии) и после се опитваше да ги прилага и вкъщи, което беше голямо изпитание за търпението на всички ни.

Трябва да свикнете с това, че с тръгването на детска градина върху детето ви ще започнат да влияят и други хора, не само вие – и това е част от живота.

Децата държат емоциите си под контрол в градината, а когато се приберат у дома – в познатата среда, в безопасност – ги „пускат“. Това после е трудно за всички. Няколко пъти ми се е случвало децата да се скарат още в съблекалнята или в колата, да ми отговарят, или просто да не слушат. Болеше ме и понякога ми трябваше време да го преглътна, но е важно да не го приемате лично и да си кажете: „Това е просто период.“

Lucie @schoolofmylife

Преди всичко майка на две малки деца: Самуел (6 г.) и Сара (4 г.). Завършила съм Педагогическия факултет на Карловия университет и образованието ми в голяма степен влияе и върху съдържанието, което създавам в социалните мрежи и в блога, където съм активна откакто се роди Самик.

Накъде ще те отведат следващите стъпки: