Как да подготвиш детето за детска градина, така че сутрешните тръгвания да не се превърнат в сълзливи мисии? Споделяме изпитани съвети – и за подготовката, и за самата адаптация.
Аз съм майка на четиригодишната Саринка и шестгодишния Самик. От всички възможни варианти избрах класическа държавна детска градина със смесени групи. На подготовката за тази важна стъпка в живота на децата ми отделих много внимание и с радост ще споделя с вас как протече всичко, така че и за вашите деца детската градина да стане място, към което тръгват с желание – заради новите приятели и преживявания.

Важно е да говорите с децата за детската градина позитивно и реалистично и да се опитвате да избягвате онова типично „родителско плашене“ с градината, за да не я възприемат негативно и да не ги е страх да ходят.
При мен, преди и по време на учебната година, много добре работеше да разигравам със Самик различни ситуации с помощта на лего. Играехме си „на детска градина“ с фигурките, копирахме дневния режим и аз нарочно създавах различни ситуации, които после решавахме чрез ролеви игри (например: някой ми взема играчката, не мога да си закопчая якето, приятел ме удари, липсва ми мама/татко…).
За подготовката за детска градина много могат да помогнат и детските книжки по темата. Благодарение на тях децата по-лесно си представят какво ги очаква, а и след като започнат градина, често ще искат да им четете точно тези истории – защото им харесва, че описват ситуации, които вече познават отблизо.

Това, което със сигурност улеснява престоя в детската градина, е нивото на самостоятелност: да може с малко помощ да се облече и обуе, да се храни само, да използва тоалетната, да си мие ръцете със сапун, да ползва кърпичка, да прибира играчките след себе си… Разбира се, учителките с радост помагат с всичко, но колкото по-самостоятелно и независимо е детето, толкова по-уверено ще се чувства и няма да попада в ситуации, в които да се усеща „неспособно“.
Обличането и обуването можете да улесните и вие – като изберете подходящи дрехи и обувки.

Май най-много родителите се притесняват от сутрешното водене на децата в градина – понякога придружено от плач и нежелание да тръгнат. Често децата увещават да останат вкъщи. От опит ви съветвам: не го правете (и на мен тогава всички ми го казваха, но имах чувството, че аз си знам най-добре) – защото децата го помнят много добре. После Самик няколко пъти опита пак и казваше: „Ама помниш ли как веднъж много плаках и ти ме остави вкъщи.“
Може би един съвет за плачещите деца: не ги носете до градината на ръце и не ги гушкайте в съблекалнята, като ги вдигате. После на детето му е много трудно да се откъсне от вас. По-добре го хванете за ръка или клекнете до него и го прегърнете.

При нас адаптацията мина без големи проблеми, но тъй като миналата година към мен се обръщаха много майки, които нямаха такъв късмет, помолих последователите си за помощ и събрах няколко съвета, които могат да помогнат на децата. Макар че в повечето случаи най-много помага времето:
Децата плачат, защото вие сте най-ценното в живота им и при тръгване към градината се страхуват, че ще ви загубят. Проявете разбиране и се опитайте да ги успокоите.

Когато се прибирахме, Самик винаги беше много щастлив, че отново е при играчките си, и най-често веднага отиваше да играе – което аз приемах с радост. По-малко ми харесваше, че изливаше част от фрустрациите си върху Саринка – нещо, което преди не правеше. Обикновено това беше реакция на нещо, което му се е случило в градината.
Винаги му повтарях, че ако някой прави нещо, което не му харесва, трябва веднага да се обади и ясно да покаже, че не му е приятно. Много неприятни неща беше „попил“ от децата в градината (дързост, провокации, физиономии) и после се опитваше да ги прилага и вкъщи – което беше голямо изпитание за търпението на всички ни.
Трябва да свикнете с това, че с тръгването на детска градина детето ви ще започне да бъде повлияно и от други хора, не само от вас – и че това е част от живота.
В градината децата държат емоциите си под контрол, а когато се приберат у дома – в познатата среда, в безопасността – ги „пускат“. Това е трудно за всички. Няколко пъти ми се е случвало децата да се скарат още в съблекалнята или в колата, да отговарят, или просто да не слушат. Болеше ме и понякога ми трябваше време да го преглътна, но е важно да не го приемате лично и да си кажете: „Това е просто период.“

Lucie @schoolofmylife
Преди всичко майка на две малки деца: Самуел (6 г.) и Сара (4 г.). Завършила съм Педагогическия факултет на Карловия университет и образованието ми в голяма степен влияе и върху съдържанието, което създавам в социалните мрежи и в блога, където съм активна откакто се роди Самик.
Въведете имейл, завъртете колелото и ще изпратим наградата и по имейл.
Изпратихме кода и на вашия имейл. Валидно до .
Нищо, имате още един опит.
Нищо, опитайте пак следващия път. Междувременно ще ви изпращаме новини и отстъпки по имейл.