Открий причините, симптомите и възможностите за лечение на hallux valgus (кокалче/изкривен палец). Научи ефективни стратегии за облекчаване на болката и подобряване здравето на стъпалата.
„Имам hallux-и.“ Да, всички ги имаме. Но в какво състояние? Почти всеки възрастен познава диагнозата hallux valgus. Диагноза, която се споменава не само сред хората без медицинско образование и в списанията, но и сред специалистите. Палците са най-важният пръст на стъпалото. Те служат не само за стабилизация на стъпалото и за баланса на цялото тяло, но най-вече при оттласкването. В статията ще научиш всичко, което е важно да знаеш за този проблем.

Съдържание на статията:
Диагнозата hallux valgus е една от най-честите ортопедични деформации, с която се срещат не само ортопедите, но и физиотерапевтите, подиатрите… както и екипът в магазините на naBOSo.
Кокалчето/изкривеният палец не засяга само самия палец, както някой може погрешно да си мисли. Става дума за комплексна, прогресираща статична деформация на предната част на стъпалото, при която се получава вътрешна ротация на първата метатарзална кост, отклоняването ѝ навън от останалите кости, проксималната (по-близо до тялото/по-близо до глезена) фаланга на палеца се отклонява навътре, а целият пръст може да се завърти към външния си ръб.
Настъпват и промени на мускулно ниво. Флексорите (сгъвачите) и екстензорите (разгъвачите) на палеца се изместват латерално (по-близо към останалите пръсти) и с времето се скъсяват.

В областта на главичката на първата метатарзална кост (първата предходилна кост) се образува т.нар. bunion – костна екзостоза (израстък). На това място често протичат и възпалителни процеси, които могат да са болезнени; кожата около ставата е зачервена, често и топла.
Обикновено тук се появяват и артрозни промени, а при някои случаи и остеофити (костни израстъци директно в ставата). И двата проблема в бъдеще могат да доведат до допълнителни усложнения като hallux limitus или rigidus (ограничена подвижност на палеца, пълна неподвижност на палеца).
Основната става на палеца е мястото, където се срещат два свода на стъпалото – надлъжният и напречният. Без качествена опора на тази става върху опората/подложката няма как да имаме и стабилни „колони“ за сводовете на стъпалото. Рядко hallux valgus се появява самостоятелно. В повечето случаи намираме и други съпътстващи проблеми – спаднал напречен свод, деформации на останалите пръсти или патологично положение на задната част на стъпалото.
Общото състояние на предната част на стъпалото определя и разпределението на натиска. В огромната част от случаите при hallux valgus основната става на палеца е разтоварена, понякога губи опората си напълно. Натискът се прехвърля под главичките на останалите метатарзални кости, където много често по кожата се образува мазол до кератоза, появяват се и кокоши тръни, а мястото е болезнено.

Физиологичното положение на палеца според литературата се движи между девет градуса валгус и варус (отклонение навътре и отклонение навън). Ставните повърхности не са идеално равни, а леко заоблени, затова движението към валгус и варус е сравнително лесно – дори физиологично. Има движения, при които тези отклонения са напълно естествени и без тях не бихме могли да функционираме.
Освен взаимното положение на структурите ни интересуват мускулната функция и обемът на движение. Мускулите трябва да са достатъчно силни, а обемите – „точно колкото трябва“. Не искаме да виждаме нито хипермобилност, нито ограничено движение. За ходене е физиологична поне 30-градусова дорзифлексия на палеца (повдигане на палеца). Ако този аспект липсва, стъпалото търси компенсаторни двигателни модели, които могат да допринасят за деформации.

Патологичното положение и недостатъчната функция на палеца влияят на цялото тяло – и обратно: положението на сегментите на тялото влияе на положението на стъпалото и палеца.
„Имаше ги баба ми, майка ми и сестра ми също ги има. Аз засега нямам, но се страхувам да не ги наследя.“ Да, това е изречение, което чувам в кабинета често, в различни варианти. Генетиката има много важна роля не само при тази диагноза.
Не е така, че наследяваш директно hallux valgus, а наследява се предразположението към деформацията. Генетично обусловени са формата и размерът на костите, включително ставните повърхности. Може да е повлияно и качеството на съединителната тъкан и меките тъкани.

Към тези фактори, които можем да повлияем само минимално, се отнася и т.нар. Morton foot (стъпало на Мортън), при което първата метатарзална кост е по-къса от втората. Така се променя и биомеханиката на стъпалото – липсва качествена опора в ставата на палеца и оттласкването често не минава през палеца, а през втория пръст.
Като компенсация се появява завъртане на пръстите навън и мазоли/кератози в областта на главичката на палеца от външната страна.
Следват директните влияния – неподходящо избрани обувки, но и чорапи. Тези два аспекта не са първопричината за деформацията, но не бива да се подценяват.

И не на последно място не бива да забравяме и индиректните влияния – например спадане на надлъжния свод, положение на предната част на стъпалото, метаболитни и ревматични заболявания. Тук се включват и травматични промени.
Консервативната терапия невинаги е комплексна. Често терапевтът остава само на ниво стъпало (от глезена надолу), а в по-лошите случаи работи само в областта на палеца. Терапията зависи от общото състояние и степента на деформацията, както и от характера на оплакванията на конкретния човек. Както вече разбра, това е широк проблем, който няма моментално решение.

Упражненията трябва да са насочени към целия долен крайник. Използват се меки и мобилизационни техники за областта на предната част на стъпалото, но и за останалата част на ходилото.

Могат да се използват пасивни коректори, изработени от мек силикон. Някои подолози правят коректори по индивидуална мярка. Тези коректори могат да се използват и при ходене.
Съществуват и нощни шини/редресори, които обаче могат да са болезнени и неудобни и са предназначени само за време на разтоварване. На подобен принцип работят и adjustační ponožky, които се носят за релакс и могат да помогнат за отпускане на предната част на стъпалото, както и на цялото ходило.
Кинезиотейповете помагат палецът да се задържи в по-центрирано положение, включително при ходене. Напоследък на пазара се появиха и чорапи от специален материал, които имат подобна функция като тейповете. Предлагат се при избрани подолози.

Не на последно място могат да помогнат ортопедични стелки, които се изработват и коригират по мярка за конкретното стъпало. За стелките можеш да чуеш PODCAST: Bc. Edita Prošková: Vložky a další kompenzační pomůcky.
Под индивидуално изработена стелка се разбира вложка за обувка, която се избира според пропорциите на твоето стъпало и след това се дооформя директно под него. Корекциите имат своите правила и само в изключително редки случаи се случва двете стелки да са коригирани по един и същи начин.

Оперативното лечение също има своето място, но преди всяка интервенция е добре да се премине през добре и целенасочено водена рехабилитация. Описани са общо над 100 различни оперативни подхода. Най-честите четири са: интервенции върху меките тъкани, остеотомии, резекционни пластики на ставата и артродези.
Целта на операциите е палецът да бъде в максимално добро положение за опора и динамика. Една от целите е и намаляване на болката и възможността човек да „се побере“ в обувки. След операцията във всеки случай трябва да има възстановяване под ръководството на физиотерапевт.
За съжаление, в много случаи се наблюдава рецидив, защото оперативният подход не решава причината за проблема, а често дори не се препоръчва рехабилитация.

Профилактиката е много важна. Както при всичко. Какво можеш да направиш за стъпалата си? На първо място е добре да направиш профилактичен преглед при подиатър. Той ще прегледа стъпалата ти и ще обърне внимание на слабите места, върху които след това можете да работите заедно.
Чудесен помощник са вече споменатите adjustační ponožky. Това са чорапи с междупръстови ролки. След като се сложат на краката, се подпомага отпускането на меките тъкани в междупръстовите пространства, на свода/горната част на стъпалото, както и в останалата част на ходилото.
Помагат при различни болки в стъпалата – от болки в петите и свода до самите пръсти. Но внимание – предназначени са за релакс, не за ходене.
Подходящите обувки са неразделна част от профилактиката на много деформации. Обувките трябва да следват формата на твоето стъпало. Да са достатъчно дълги и широки. Да пасват отлично в областта на свода и петата. На някого му е по-удобна по-висока подметка, на друг – по-тънка. Като цяло подметката трябва да е достатъчно гъвкава във всички посоки, включително при усукване.
При определени случаи е по-подходяща по-твърда подметка – това вече е въпрос на консултация със специалист за конкретния случай. Обувките не бива да имат дроп или ток. Не забравяй и за чорапите. Прекалено тесни, компресивни или с неподходяща форма чорапи също не са полезни за стъпалата.
Бъди активен/активна. Ходи възможно най-често бос/боса по разнообразен терен. „Закалявай“ стъпалата си – не само като температури, но и като стимули. В началото на някого дори тревата може да му е неприятна. Постепенно стъпалото свиква и можеш да замениш тревата с камъчета, пясък, чакъл. Можеш да правиш toe yoga, да правиш самомасаж на стъпалата… или да отидеш на масаж.
Не забравяй и редовната педикюрна грижа: премахване на загрубялата кожа, хидратация, грижа за ноктите.

Ако не си сигурен/сигурна в състоянието на стъпалата си, не се колебай да се обърнеш към специалисти. Профилактиката също е важна и често навременното посещение би предотвратило влошаването. Ако оставиш патологичните промени да напреднат твърде много, структурните изменения могат да станат необратими.
Статията е създадена в сътрудничество с Bc. Edita Prošková, която се занимава с придобити и вродени деформации на стъпалата при деца и възрастни. Чрез упражнения и подиатрични помощни средства тя помага за възстановяване на нарушената функция на стъпалата, която влияе върху състоянието на целия опорно-двигателен апарат.
Edita Prošková – физиотерапевт, подолог във Facebook и Instagramu